Работи ли налагането на дисциплина по старомодния начин? (2 част)

13 авг 2015

Работи ли налагането на дисциплина по старомодния начин? (2 част)

Категория: Съвети Тагове: поведение грижи

(продължение от 1-ва част)

3. Тайм-аут – или по-познатото ни „наказан си“. В честия случай тайм-аутът е изолиране на детето в стаята му, за да помисли над това, което е направило. Точно това е и една от особеностите на този вид наказание – то трябва да се случи веднага след белята, за да може детето да помисли върху постъпката си само и на спокойствие.

Също така, тайм-аутът не трябва да бъде използван сам по себе си, а след приключването на наказанието, трябва да поговорите с детето си, за да установите дали си е взело поука. Въпроси като „Следващият път как ще постъпиш?“ са полезни за да разберете дали наказанието е било ефективно;


4. Крещене – най-често срещаният начин, чрез който родителите изразяват недоволството си от постъпката на своето дете, около 98% от всички родители са използвали такъв вид наказание.

Реално, доказателства, че е вредно за детето да си изпуснете нервите пред него от време на време, няма, но е доказано, че постоянното крещене и викане действа на детската психика така, както напляскването и може да има отрицателни последици в дългосрочен план. Но тогава защо крещим на децата си? Защото в момента, в който му говорим, то не слуша, разконцентрирано е, а за по-добър начин за изразяване на емоциите ни в момента няма.

Ако често опирате до крещенето – вие вече сте в капан, от който се излиза много трудно. Децата ви вече ще знаят, че работата става сериозна, чак когато повишите глас. Но крещенето, всъщност, намалява авторитета ви пред децата, защото показвате силна емоционалност в ситуация, която не изисква подобно нещо, например, когато детето ви не иска да си прибере играчките от земята. То вече знае, че това ви ядосва и може да използва това, като отмъщение, когато реши, че спрямо него е постъпено неправилно. Вместо това бъдете остри, но не крещете. Ако усетите, че емоциите надделяват, отдръпнете се, за да се успокоите или накарайте половинката ви да се намеси. Това, че си вземате 5 минутки спокойствие не значи, че се отказвате. Не забравяйте, колкото по-често крещите, толкова по-често ще се налага да крещите в следващите проблемни ситуации.


5. Извинение – до този вид действие, често се прибягва, когато детето ни е наранило, обидило или счупило играчка на друго дете. В такъв случай караме пакостника си да се извини на пострадалия. Но на кого помагаме така?

Насилственото извинение не е начин да се справите със ситуацията. Това само учи детето ви да лъже, за да се измъкне невредимо. Ако то не усеща тежестта на поведението си и на ова, което е направило и не иска да се извини, насилственото извинение е само начин родителя да се почувства по-добре – няма нищо общо с това да научите детето си на съчувствие.

Вместо това, трябва първо да поговорите с детето си. Трябва да го попитате какво се е случило, както и как мисли, че се чувства другото детет в момента. Когато детето ви разбере, че случилот осе е лошо и не е приятно за пострадалия, тогава трябва да попитате „Какво ще направиш сега за да накараш другото детенце да се почувства по-добре?“. Идеята за извинението трябва да дойде от самото дете. В противен случай се получава нещо неискрено, което учи детето ви, че каквото и да направи, едно просто извинение го спасява от наказание.

Обратно